Монографията „Биогеография и природен капитал на България“ дава ясни амбиции да заеме място сред представителните научни издания в Декадата на географията 2020–2030. Тя предлага аналитичен географски поглед върху съществени за условията на България пространствени и времеви закономерности и зависимости във възникването, разпределението и разпространението на живите организми и на техните съобщества.

Интердисциплинарна в своя фокус, книгата синтезира сериозен фактологичен материал в анализа на присъщите за българското географско пространство особености във възникването и формирането на ареалите, структурата на флорните и фаунистичните елементи и в актуалната научна интерпретация на присъствието на ендемити, субендемити и реликти. Монографията има определен приносен характер в осъвременяването на номенклатурата на флористичните и фаунистичните таксони, подкрепено с изчерпателно представяне на фитосоциологичните таксони с авторските им имена.

Отличителен е авторският географски анализ на хоризонталната и височинната зоналност на биотичните съобщества в България, в основата на който стои дългогодишният практически опит и впечатляващата приемственост в надграждането на генерираните научни резултати на автора. Проследени са зоналните растителни съобщества и тяхното поясно разпределение въз основа на изчерпателен преглед на наличните синтаксономични изследвания за България, подкрепени с данни от сродни изследвания на територията на съседните балкански страни. Отделено е специално място на наблюденията върху инвазивните растителни видове, които с необходимата конкретика по отношение на географските референции, са включени в характеристиките на биогеографските райони. Със същата задълбоченост са проследени фаунистичните особености в зоналното разпределение на видовете и тяхната поясна структура във връзка с растителните съобщества.

Закономерно място в структурата на този обзорен труд има прегледът на съществуващите ботанико-географски, геоботанически и флористични, зоогеографски и биогеографски регионализации на България. Своето достойно място сред тях намира биогеографската регионализация на автора, основаваща се на еколого-физиономичния биомен подход, предложена и защитавана от него с последователност в серия публикации. Същата регионализация подчинява организацията на представените в текста биогеографски провинции и райони. Тук специално внимание заслужава уточняването на граничните характеристики между биогеографските райони – Дунавската равнина и Предбалкан, Източно Старопланински и Тунджански, производно на анализа на съвременни изследвания върху флората, растителността и зооценозите. Надграждаща роля в книгата има въвличането в анализа на почти всички синтаксони, определени за България, както и вероятностното присъствие на други, използвани при характеристиката на част от защитените местообитания, включени в том 3 на „Червената книга на Република България“ (2015). Важен актив е осъвременяването на разбирането за определени ендемични таксони и видове с консервационна значимост. Биогеографското природно наследство е анализирано чрез всички категории от Закона за защитените територии в България, Закона за биологичното разнообразие, наред със значими месторастения и орнитологично важни обекти.

Авторът предлага своя интерпретация на логичната връзка между биогеографските закономерности, ползите за обществото и съвременните усилия за тяхната адекватна капитализация и устойчиво управление на наличния (географски дефиниран) капитал. Книгата има определена роля в популяризирането на термина „природен капитал“. Авторът подчертава мнението си относно значението на класификационната система „EUNIS“ като ценен инструмент, благоприятстващ хармонизирането на научните изследвания и резултатността в проучванията в полето на биологията, екологията и географията. Сред най-ценните достойнства на книгата е литературният подбор към всеки от поставените от автора тематични акценти, както и систематизацията, вкл. хронологична, на научните изследвания с флористичен, фаунистичен, биоценологичен и ландшафтно-екологичен характер, в актуална връзка с тази така перспективна, в контекста на протичащите природни промени и на техните пространствени измерения, интердисциплинарна биогеографска наука. Книгата има потенциалът да бъде настолен източник на информация за природо-научна специализирана аудитория, благодатна основа за формиране на ново познание в образователна среда и ценен актив за трансдисциплинарни усилия в опазването, планирането и управлението на българското географско пространство.