проф. д-р Милан Георгиев

проф. д-р Милан Георгиев

Катедра ЛЕОПС > Академични профили > Бивш член, Професор > проф. д-р Милан Георгиев

проф. д-р Милан Георгиев

проф. д-р Милан Георгиев

Милан Георгиев е роден е през м. юни 1921 г. в с. Желява, Софийско. Средното си образование получава в Четвърта мъжка гимназия в София. През периода 1940–1944 г. е студент по география, като още тогава проявява подчертани интереси към физическата география, геоморфологията и геологията. След дипломирането си от 1946 до 1951 г. работи като учител в гимназиите на Цариброд, Мездра, Елин Пелин и Тетевен. Като директор на гимназията в Тетевен продължава да се интересува от новостите в географските науки и да усъвършенства своите педагогически умения. През 1951 г. след успешен конкурс той започва редовна аспирантура под научното ръководство на проф. Ж. Гълъбов. По същото време изучава втора специалност – геология и геотектоника, при изтъкнатия учен акад. Е. Бончев. През 1954 г. е назначен за редовен асистент в катедра „Физическа география на България и континентите“. След успешна защита на дисертационния си труд „Геоморфология и неотектонски движения в Самоковската котловина“ получава научната степен кандидат на науките (доктор). През 1964 г. е избран за доцент, през 1970 г. за професор и малко по-късно за ръководител на катедрата. По негова инициатива при преустройството на факултета катедрата се преименува на „Ландшафтознание“ в 1972 г., а през 1975 г. е добавено „… и опазване на природната среда“. С желание и чувство на отговорност проф. Георгиев ръководи това звено в структурата на Университета в продължение на 18 години. Отдава със завидно умение своите познания на студентите повече от 40 години. Неговите лекции завладяват студентите, по време на семинарните занятия ги активизира за самостоятелно мислене. Практиките, провеждани под негово ръководство по геоморфология, физическа география на България и по ландшафтознание са много полезни за подготовката на специалистите географи. Дълги години проф. Георгиев ръководи кръжок по ЛОПС, като организира научни екскурзии и провеждане на теренни работи от кръжочници. Неговият богат преподавателски опит допринася за научното и педагогическо израстване на по-младите колеги. Успешно се провеждат курсове за следдипломна квалификация в направлението „Опазване на природната среда“. Катедрата укрепва и започва активно да работи за решаване на проблеми по опазване на българската природа и рационалното използване на нейните ресурси. В периода, когато проф. Георгиев е ръководител на катедрата, се изгради и започна да функционира първият учебно-научен стационар по ландшафтознание в страната в гр. Земен.

М. Георгиев е автор на повече от 100 статии, студии и научни доклади, множество научнопопулярни статии и 3 учебника за ВУЗ. Неговите приноси в географията са насочени в няколко направления: геоморфология, физическа география, ландшафтознание и геоекология.

В областта на геоморфологията той се изявява като учен, който на базата на теренна работа, след анализ и синтез достига до задълбочени научни изводи с приносен характер. Главните му публикации третират въпроси из областта на регионалната геоморфология на Искърския пролом между Плана и Лозенска планина, Витоша, Мургаш, Лествица планина, Саранската и Софийската котловина и др., като се правят ценни теоретични заключения и препоръки за практиката. Интересни са научните идеи на проф. Георгиев по въпросите на комплексното физикогеографско райониране на България, ролята на компонента релеф като доминиращ фактор при формиране на ландшафтите в България, за проявата на зоналността и азоналността в отделни региони на страната и др. Важна насока в творчеството на М. Георгиев са практико-приложните аспекти на ландшафтознанието – оценката на природните ресурси, деградацията на ландшафтите и тяхната рекултивация. Той е автор на първия университетски учебник за студенти от специалност География – Физическа география на България (1981). Този учебник, който има качества на монографичен труд, претърпя още две издания – през 1985 и 1990 г. М. Георгиев е автор на още два учебника за студенти и специализанти: Структура и динамика на ландшафтите в България (1977) и Ландшафтознание – за студенти от Висщия лесотехнически институт (1982), където той е преподавал 12 г. Проф. Георгиев активно подпомага развитието на училищната география като съавтор на учебници, сценарии за учебни филми и др. Активен лектор и популяризатор на географските знания, проф. Георгиев е изнесъл десетки беседи из цялата страна. Като изявен специалист е привличан за консултант или член на научни и експертни съвети на много научни организации, ведомства, общини и правителствени органи. Много години работи като съветник и експерт в Съвета за Висше образование към Министерството на просветата. Взел е участие в десетки научни форуми, проведени у нас и в чужбина. След пенсионирането си проф. Георгиев продължава да предава своя ценен опит на по-младите, да предлага идеи за рационалното използване на природните ресурси в България, за решаване на конкретни геоекологични проблеми.

Основни научни трудове на проф. д-р Милан Георгиев

  • Георгиев, М. Геоморфология и неотектонски движения в Самоковската котловина. – Год. СУ, Биол.-геол.-геогр. фак., 52, 3, 1959.
  • Георгиев, М. Геоморфология на Искърския пролом между Плана планина и Лозенска планина. – Год. СУ, Биол.-геол.-геогр. фак., 55, 3, 1962.
  • Георгиев, М. Морфоложко развитие на североизточния склон на Лествица планина. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 57, 2, 1964.
  • Георгиев, М., Д. Стоилов. Геоморфология на Саранската котловина. – Год. СУ, Геол- геогр. фак., 59, 2, 1966.
  • Георгиев, М., П. В. Петров и др. Геоморфология на Горното и Средно поречие на р. Бели Осъм. – Изв. Бълг. геогр. д-во, 7, 1967.
  • Георгиев, М. По въпроса за морфоструктурната граница между Предбалкана и Стара планина. – В: Сб. на І Нац. геогр. конгрес, 1968.
  • Георгиев, М., П. В. Петров По въпроса за ландшафта и неговата компонента релеф като доминиращ фактор при формирането на ландшафтите в България. – В: Сб. в чест на 25 год. от соц. революция, 1969.
  • Георгиев, М., А. Велчев, П. В. Петров. Геоморфоложко развитие на Северния дял на Земенската планина и оценка на пространствените му ресурси. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 69, 2, 1977.
  • Георгиев, М., Е. Благоева, Т. Къндев, М. Контева. Антропогенизация и проблеми по опазване и оптимизация на ландшафтните компоненти в Софийската котловина. – Изв. Бълг. геогр. д-во, 18, 1980.
  • Георгиев, М., П. В. Петров. География и геоекология. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 78, 2, 1990.
  • Георгиев, М. Геоекологичният теоретичен потенциал в науките за Земята. – Пробл. на геогр., 4, 1, 2000.
  • Георгиев, М. Вододайният, водорегулиращ и водопречиствателен геоекологичен потенциал на гората. – В: Сб. доклади на науч. конференция относно използване и опазване на водите в България, ВИАС, 2001.
  • Георгиев, М. Физическа география на България. С., Изд. Наука и изкуство, 1979, 1985, 1990.
  • Георгиев, М. Структура и динамика на ландшафтите в България. С., СУ „Св. Кл. Охридски“, 1977.
  • Георгиев, М. Ландшафтознание. Учебник за студенти от ВЛТИ. С., Земиздат, 1982.
  • Георгиев, М. Благоевградски окръг (в съавторство). С., 1977.