Биографично представяне

Илия Иванов е роден на 05.06.1902 г. в с. Буцелево, Босилеградско. Завършва висшето си образование със специалност география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1931 г. До края на 1948 г. учителства в Бургас и София, поддържа трайни и системни научни интереси по физическа география, в частност геоморфология, и е в постоянна връзка с географската научна среда. През 1949 г. е поканен за редовен преподавател в катедра „Обща физическа география“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1952 г. е избран за редовен доцент по физическа география. Същата година е назначен за временен ръководител на новосформираната катедра „Физическа география на България и континентите“, чийто редовен титуляр става след избирането му за професор. Ръководи това основно звено в сложната структура на Университета до края на своя трудов стаж и пенсионирането му през 1970 г. На един по-късен етап работи като хоноруван преподавател в реорганизираната катедра „Ландшафтознание“ (впоследствие „Ландшафтознание и опазване на природната среда“).

Проф. Иванов е дългогодишен член на Централното ръководство на Българското географско дружество и негов председател в периода 1965–1970 г. Резултатите от изследователската и научната дейност на проф. Иванов са свързани с подчертаните му интереси към регионалната геоморфология на България, в областта на геоморфоложкото райониране и физикогеографското райониране на страната. Специално място в научно-теоретичното му наследство имат изследванията върху морфогенетичното развитие на някои наши планини, многофакторния анализ за полицикличното оформяне на релефа на котловините в Краището, епигенетичните особености на Струмската долина и други.