доц. д-р Мартин Гловня

доц. д-р Мартин Гловня

Катедра ЛЕОПС > Академични профили > Бивш член, Доцент > доц. д-р Мартин Гловня

доц. д-р Мартин Гловня

доц. д-р Мартин Гловня

Мартин Гловня е роден през 1919 г. в София. Завършва висшето си образование по география през 1943 г. с отличие. Бил е учител в ІІІ образцова мъжка гимназия и във Велико Търново. През 1948 г. започва неговата преподавателска дейност в Софийския университет. В продължение на четири десетилетия той работи неуморно за развитието на географията. Ръководи упражнения по Картография, Физическа география на България, чете лекции по Въведение във физическата география, по Съставяне и редактиране на карти, по Физическа география на континентите. Участва компетентно и всеотдайно в обучението на студентите на терена, при провеждане на учебни и производствени практики и при квалификационни курсове за учители. През 1963 г. получава научното звание доцент. Бил е зам.- декан и декан на Геолого-географския факултет. В продължение на две години предава своя богат научно-преподавателски опит в Географския факултет в гр. Мапуту – Мозамбик.

Научните интереси на доц. Гловня са многостранни – най-вече в областта на геоморфологията, комплексната физическа география на България и континентите и ландшафтознанието. Много голям е приносът му в изследване на глациалния и периглациалния релеф в България. Извършва системни проучвания в Рила, Пирин, Витоша, Калоферска планина, провежда геоморфоложка картировка, изяснява влиянието на литоложките, морфографските и климатичните условия за тези типове релеф, определя възрастта на глациалните форми и стадиите на заледяване. Пръв установява наличието на сезонна и нощна геокриолитозона в Средна Рила. Оценява релефа за нуждите на стопанството, а именно, възможности за изграждане на язовирни стени, подходящи места за построяване на заслони и хижи и др. Работи върху въпросите за антропогенната морфоструктура и антропогенизираните ландшафти в България. Мартин Гловня извършва геоморфоложки проучвания в различни колективи във връзка с научни и научно-практически теми по заявки, доклади, конференции, конгреси и др., например за Софийско-Пернишкия подрайон, за Странджа планина и др. В статиите му, придружени от богат илюстративен материал – карти, схеми, профили, снимки, винаги прави подробен, коректен и критичен преглед на дотогавашните разработки и показва много добро познаване и на чуждестранната литература по разглежданите въпроси.

Друга област на науката, в която доц. Гловня има много големи приноси, е физическата география на континентите. Той е автор на първия учебник по тази дисциплина, излязъл през 1967 г. Учебникът отразява неговите оригинални схващания за регионалната подялба на континентите, за закономерностите и взаимозависимостите, които се проявяват в различните ландшафти на Земята. Учебникът се отличава с научност, систематичност, логичност, богат илюстративен материал (част от който авторски), което го прави сам по себе си научен труд. През 1982 г. излиза негово преработено издание в съавторство с доц. Е. Благоева. Като лектор е на много високо ниво и предизвиква интерес в аудиторията. Един от ревностните популяризатори на географски знания, М. Гловня написва в съавторство множество христоматии, научнопопулярни статии и книги за континентите, някои български планини, учебници за средното и полувисшето образование. Той е дългогодишен член на комисията по транскрипцията и на редакционни съвети на издателства, списания и др. Учен с голяма научна ерудиция, владеещ много езици, с разнопосочни интереси, с цялото си научно и популярно творчество М. Гловня заема достойно място между бележитите български географи.

Основни научни трудове на доц. д-р Мартин Гловня

  • Гловня, М. Геоморфоложки проучвания в югозападния дял на Рила. – Год. СУ, Геол.-геогр.фак., 51, 2, 1956–1957.
  • Гловня, М. Относно периглациалния релеф в България. – Изв. Бълг. геогр. д-во, 2, 1959.
  • Гловня, М. Принос към изучаване на периглациалната морфоскулптура в Рила. – Изв. Бълг. геогр. д-во, 3, 1962.
  • Гловня, М. По въпроса за глациалния и периглациалния релеф в масива на вр. Ботев – Средна Стара планина. – Изв. Бълг. геогр. д-во, 4, 1964.
  • Гловня, М. Проучвания на глациалната морфоскулптура в източния дял на Рила. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 55, 2, 1962.
  • Гловня, М. Глациален и периглациален релеф в Южния дял на Средна Рила. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 61, 2, 1966–1967.
  • Гловня, М., Т. Ненов. Геоморфоложки проучвания на Ботевския масив и Калоферския праг Стражата. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 62, 2, 1967–1968.
  • Гловня, М. Сравнителни геоморфоложки проучвания на периглациалната морфоскулптура на Южните Карпати и Рила планина. – Год. СУ, Геол.-геогр. фак., 64, 2, 1969–1970.
  • Гловня, М., А. Велчев. Геоморфоложко развитие на източния край на Шуменското плато. – Год. СУ, Геол.- геогр. фак., 67, 2, 1972–1973.
  • Гловня, М., Е. Благоева. Антропогенна морфоскулптура в България. – Изв. Бълг. геогр. д-во, 7, 1967.
  • Гловня, М. Физическа география на континентите. С., 1967.
  • Гловня, М., Е. Благоева. Физическа география на континентите. С., Наука и изкуство, 1982, 1988.
  • Гловня, М., Е. Благоева. Учебно ръководство по физическа география на континентите. С., 1983.