100 години от рождението на проф. Милан Георгиев

100 години от рождението на проф. Милан Георгиев

Катедра ЛЕОПС > Новини > Новини > 100 години от рождението на проф. Милан Георгиев

100 години от рождението на проф. Милан Георгиев

https://leops.gea.uni-sofia.bg/blog/2021/03/16/100-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d1%80%d0%be%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b0%d0%bd-%d0%b3%d0%b5/

През 2021 г. се навършва едно столетие от рождението на проф. Милан Георгиев – един от основоположниците на катедра „Ландшафтна екология и опазване на околната среда“ (до 2018 г. Ландшафтознание и опазване на околната среда“).

Споделяме част от статията, посветена на Милан Георгиев, в съавторство на проф. Ангел Велчев и проф. Румен Пенин. Пълният текст на статия ще може да прочетете в том 14 на Годишника на Софийския университет, ГГФ, книга 2 География: Проф. д-р Милан Георгиев е роден на 13 юни 1921 г. в китното задбалканско село Желява в подножието на Софийска планина. Неговият дядо с прякор Мечката е бил съден за участие в революционната дейност организирана от Васил Левски и изпратен на заточение в Диарбекир, откъдето не се завръща. Милан първоначално учи в родното си село, а по-късно през 1941 г. завършва Четвърта мъжка гимназия в София. Кандидатства и продължава образованието си в Софийския Университет. През 1944 г. завършва висшето си образование, а през 1945 г. отбива редовната си служба в Казанлък и известно време работи като метеоролог във военното летище на гр. Балчик.

Завършва и учителския стажантски институт и веднага след това постъпва като учител зад граница в гимназията на Цариброд, който по това време е с преобладаващо българско население в рамките на Федеративна народна република Югославия, както е името да държавата по това време. След провала на Бледската спогодба и влошаването на отношенията между България и Югославия, Милан Георгиев организира царибродските ученици за протест против официалните власти и е принуден да напусне нелегално и да пресече границата с България. Постъпва за кратко като учител в гимназията в гр. Елин Пелин, а по-късно е директор на гимназията в гр. Тетевен. Там се изявява и като млад и енергичен учен. Задно с изпълнението на основните си задължения, прави редица геоморфоложки и морфографски проучвания, които по-късно стават основа за написване на няколко научни публикации за този район. Последното му учителстване е в гр. Мездра.

По време на аспирантурата си той изучава и втора специалност – геология и тектоника при изтъкнатия български учен – акад. Еким Бончев. Заедно с научния си ръководител чл. кор. Живко Гълъбов той участва в редица научни експедиции в страната, вкл. и в района на подготвяния докторски научен труд. Специализира се в областта на геоморфологията и конкретно в ерозионните, глациогенни и нивални процеси. Резултатите от тази дейност е задълбочената разработка на спецификата на геоморфоложките процеси и неотектонската дейност в северното подножие на Рила в района на Самоковската котловина. Тези изследвания са използвани при проектирането на яз. „Искър“.

Защитава успешно своя дисертационен труд „Геоморфология и неотектонски движения в Самоковската котловина“ и става един от първите кандидати на науките в специалността. През 1954 г. е назначен за редовен асистент в катедра „Физическа география на България и континентите“, ръководена от проф. Илия Иванов.

Той продължава своите изследвания в редица райони на страната и публикува поредица от научни статии с определен принос в областта на физическата география.

През 1964 г. е избран за доцент, а през 1971 г. и за професор. Става ръководител на катедрата и прави подобрения в учебния план на специалност География. По негова инициатива при преустройството на факултета катедрата „Физическа география на България и континентите“ се преименува на катедра „Ландшафтознание“ през 1972 г., а от 1975 г. е преименувана на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“.

Активно се включва в разработването на научно-изследователсикте научни теми (наричани в наши дни проекти). Участва в мащабното изследване под наименование: „Ландшафтна характеристика на териториите на гр. София, Софийски и Пернишки окръг, във връзка с анализа и икономическата оценка на природните условия и ресурси“. Проф. Милан Георгиев продължава работата си по природните особености на райони около София и в резултат публикува статии за Панчаревския пролом на р. Искър, за източните, северните и западни склонове на Витоша и издава в съавторство научно-популярна книга за планината Витоша.

Самостоятелно или с по-млади свои колеги проф. М. Георгиев извършва научни географски проучвания в района на Задбалканските котловини, Стара планина, Предбалкана, Краище и публикува поредица от статии. Така се появяват трудове за Лествица планина, Ботевградската котловина, Мургаш, Саранската и Софийска котловина, свлачищата при софийското с. Драговищица и др.

Освен с геоморфоложки проблеми проф. М. Георгиев се заема и работи в областта на комплексните физикогеографски (ландшафтни) изследвания. Навлиза в новото научно направление Ландшафтознание и е един от първите у нас, който го свързва и с конкретни екологични проблеми, появили се в резултат на бързото развитие на антропогенното въздействие върху прирдоната среда. Същевременно с това поддържа връзка с подобни научни звена в чужбина – Московския държавен университет „М. Ломоносов“ и катедрите на проф. Гвоздецки и проф. Рябчиков, с Варшавския университет с проф. Рихлинг, поддържа връзки с колеги от Чехословакия, Унгария, Македония и др. Проф. М. Георгиев е бил и хоноруван преподавател в катедра „География“ към Шуменския университет „Св. Константин Преславски“.

Новите разбирания за комплексността на природната среда води до появата на нови статии и написването на учебници за висшите заведения, за нашата широка географска общественост, за неговите колеги и студенти, където преподава проф. М. Георгиев – Софийския университет и Висшия лесотехнически институт (тук преподава 12 години). Така се появяват учебниците „Структура и динамика на ландшафтите“ (1977), „Ландшафтознание“ (1982), както и учебника с монографичен характер „Физическа география на България“ (1979), който има още две издания в СУ (1985 и 1991).

В третото издание на този учебник от 1993 г. проф. Георгиев доразвива идеите си за физикогеографското райониране и надгражда предложеното природно райониране на страната с автори И. Иванов, М. Георгиев, К. Стойчев и П. Петров. Дава по-пълна и точна характеристика на определените физикогеографски области и подобласти на България.

Проф. М. Георгиев е активен участник в научния живот в страната, като участва самостоятелно или с колеги с доклади на редица международни конгреси, конференции и симпозиуми у нас и в чужбина. Има принос при разглеждането и решаването на научни проблеми в областта на медицинската география, рекреацията и туризма, опазването на природната среда. Прави научни експедиции и проучвания и публикува статии за Дунавската равнина, Предбалкана, Софийската котловина, Пирин и др. Прави проучвания на териториите на Сливенски и Ямболски окръг заедно със свои колеги от катедрата и организира обществени обсъждания и специални конференции за състоянието на природната среда и човешкото въздействие върху нея.

Проф. Георгиев е и ръководител на колективи с които разработва редица предпроектни задания свързани с опазването на природната среда и рекултивацията на нарушени земи от промишлена и земеделска дейност. В продължение на три години са проведени проучвания в района на базите на металургичният комбинат „Кремиковци“, две години са проучвани определени територии от Разградски окръг. Изследвания върху промените и нарушенията на природната среда са били обект на проучване в района на металургичния комбинат в Кърджали.

През многогодишната си преподавателска дейност проф. М. Георгиев чете лекции по геоморфология, физическа география на България в специалностите Географи и География на туризма в Софийския университет, лекции по Физическа география на България и Ландшафтознание в Лесотехническия институт, по геология и геоморфология в Нов Български университет. Той е желан лектор при организирането на десетки мероприятия и курсове за повишаване на квалификацията на учителите по география в редица окръзи на страната. Той е съавтор на учебници по география за средното образование, на сценарии на учебни филми и др.

Posted By

admin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.