Науката за ландшафтите в Софийския университет
Географията е древна наука, допринесла много в хилядолетното си съществуване за развитието на човешката цивилизация. В съвременното ѝ развитие се наблюдават както процеси на задълбочаване на класическите изследвания така и поява на нови направления, които се развиват като адекватен отговор на актуалните проблеми на обществото и предлагат съвременни подходи за тяхното решаване. В този аспект през последните десетилетия се извършват преобразувания в структурата на преподаването на тази наука в рамките на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Преподаването на университетската география в България започва през 1898 г., когато проф. Анастас Иширков започва да чете курс по география в най-стария български университет – „Св. Климент Охридски“, основан 1888 г.
Терминът „ландшафт” навлиза в българската научна литература през 20-те и 30-те година на ХХ в. За първи път е употребен през 1921 г. от проф. Жеко Радев във връзка с характеризиране на особеностите на долинните ландшафти по някои наши реки. В своя труд за Разложката котловина друг известен български учен – проф. Димитър Яранов, използва разбирането за ландшафта, за да опише различията в проучваната територия. Постепенно този термин намира ключово място в неговите работи и в своята монография за Беломорска Тракия и Приморска Македония той описва деградиралите културни ландшафти в този район. В друг важен труд, свързан със средиземноморските земи, проф. Яранов разглежда типологията на ландшафтите и тяхното видово разнообразие. В тази работа той обосновава тристепенна класификация на ландшафтите, като ги определя като „природни”, „културни” и „деградирали”. Постепенно терминът „ландшафт” се възприема и използва и от други български учени-географи от Софийския университет, като проф. Иван Батаклиев, проф. Игнат Пенков и др. През втората половина на ХХ в. окончателно се формира новото научно направление в българската география – ландшафтознание. Неговите постижения намират приложение в различни области на научния и обществения живот на страната.
Възникване на катедрата
Историята на катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“ е история на научно звено на границата между ХХ и ХХI век, търсещо своя път на развитие в стремежа си да бъде максимално полезно на българската наука и образование. Преминавайки през трудния политически и икономически преход, катедрата съхранява традициите на българското образование и търси своето място и участие в новите процеси на повишаване на качеството и конкурентоспособността на висшето образование в съгласие с европейските и световните стандарти.
През 1972 г. на мястото на катедра „Физическа география на България и континентите“, се формира нова катедра – „Ландшафтознание“, а по-късно, през 1977 г., по предложение на проф. М. Георгиев към името на катедрата се добавя „опазване на природната среда“. Тази „добавка“ е важно послание за практико-приложното значение на научните изследвания, провеждани от членовете на катедрата през годините. През 2019 г., с оглед по-добрата национална и международна разпознаваемост и терминологично осъвременяване, катедрата приема настоящето си име „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“ (ЛЕОПС).
Преподавани курсове в бакалавърската образователна степен
Годините до 2000 г. бележат утвърждаването на научните изследвания в областта на ландшафтознанието и геоекологичните проблеми в географията, в областта на физическата география на България, медицинската география, разработват се основите на екологичното образование в обучението по география и пр. Особено важна е учебно-образователната функция на катедрата. Членовете на катедрата четат основополагащи дисциплини като Физическа география на България, Физическа география на континентите, Ландшафтознание, География на почвите и Биогеография, както и специализирани курсове: Методи на ландшафтните изследвания, Геохимия на ландшафтите, Геоботаническо картиране, Приложно ландшафтознание, Проблеми на физикогеографското райониране и пр. През годините част от учебнитепланове се променят и усъвършенстват с активното участие на всички членове на катедрата.
Съществени промени настъпват с въвеждането на бакалавърската и магистърската степени на обучение след 2001 г. Променят се и наименованията на учебни дисциплини, като Ландшафтна екология, Природна география на България, Природна география на континентите, География на почвите и обща биогеография и др. Откриват се и се утвърждават нови дисциплини в избирателния и факултативен блок, като Ландшафтна география на България, Защитени природни обекти в България, Антропогенизирани ландшафти на България, Биогеография на България, Карстови ландшафти в България, Природна география на Балканския полуостров, Глобална екология, Геоекологични проблеми и защитени природни територии в света, Природни рискове и катастрофи, География на почвите в България, и др.
Преподавателите от катедрата вземат активно участие в програмите на специалностите География, Туризъм, Регионално развитие и политика, Геопространствени системи и технологии, както и бинарните специалности География и биология, История и география, География и английски език. Колегията чете лекции и води семинарни занятия в основни и избираеми курсове в редица магистратури на факултета.
Магистърска образователна степен
До 2000 г. завършилите катедрата получават диплом за географ, специалист по ландшафтознание и опазване на природната среда след 5-годишен курс на обучение в Геолого-географския факултет на Софийския университет.
В периода 2001 – 2017 г. студентите се подготвят по нова магистърска програма – „Физическа география и ландшафтна екология“, в учебния план на която са разработени поредица от задължителни и избираеми учебни дисциплини. Някои са съвсем нови, като геофизика на ландшафтите, антропогенно ландшафтознание, ландшафтно картиране, геоекологичен мониторинг и природозащитно законодателство, екомениджмънт, ландшафтно планиране и управление, регионални проблеми на придродоползването, приложно почвознание, полеви и лабораторни методи в геохимията на ландшафта, хабитатно разнообразие и екосистемни услуги, екогеохимия и др.
Актуалната магистърската програма, която се администрира от катедрата от учебната 2017–2018 г., е „Ландшафтна екология и природен капитал“. Студентите имат възможност да специализират в три модула: природен капитал, екогеохимия, антропогенно ландшафтознание. Преподавателите в програмата са с голям практически опит в работата по международни, национални и регионални проекти в областта на опазването на околната среда и регионалното развитие. Тази научна и професионална експертиза е предпоставка за добрия им опит в успешното обучение и допълнителна квалификация на кадри от МОСВ, МРРБ, РИОСВ, областни и общински администрации. Сред завършилите магистърската програма са и представители на частния бизнес. Възпитаниците на магистърската програма се реализират успешно в научни институти, като Национален институт по геофизика, геодезия и география към БАН, Институт за космически изследвания и технологии към БАН, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ и др. В катедрата за близо 50-годишен период са подготвени и защитени около 300 дипломни работи, които съставят важна част от научния фонд на катедра ЛЕОПС. Част от тях са публикувани, като съществени примери и приноси в комплексните изследвания на различни райони на страната.
Докторска образователна степен
Успешно са защитени 11 докторски дисертации в професионално направление 4.4 Науки за Земята, докторски програми „Физическа география и ландшафтознание” и „Биогеография и география на почвите”, както и 5 по различни направления на ландшафтознанието в чужбина – Москва, Санкт Петербург и Тбилиси. Във връзка с обучението на докторантите са създадени нови задължителни и избираеми курсове като „Биоразнообразие, екосистемни функции и услуги”, „Екогеохимични проблеми в урбанизирани територии”, „Ерозия на почвата” и др.
Публикационна дейност
Редица преподаватели са автори на учебници и монографии като: „Физическа география на България” на проф. М. Георгиев, „Физическа география на континентите“ на доц. М. Гловня и доц. Е. Благоева, „Ландшафтознание“ на проф. П. Петров, „Обща биогеография“, „Биогеография“, „Биогеография на България“, „Биогеография и природен капитал на България“, Биологичното разнообразие на Национален парк „Рила“ (в съавторство с В. Владимиров и П. Димиитров), на проф. А. Асенов, „Природна география на България“ на проф. Р. Пенин, „Ландшафтна география на България“ от колектив проф. А. Велчев, проф. Р. Пенин, доц. Н. Тодоров и доц. М. Контева, „Ландшафтна екология и ландшафтно планиране“ на доц. Б. Борисова, „Живот и Вселена“, „Природна география на България“, „Ландшафтна екология“, „Геоекология и сигурност“, „Антропогенни ландшафти“ на доц. Камен Нам, „Карст и карстови природни комплекси“ на доц. З. Чолакова, „Плейстоценските заледявания и съвременните алпийски и субалпийски ландшафти в България“ на проф. А. Велчев, „Критично застрашени видове растения на планетата“ от гл. ас. Б. Григоров, и учебни ръководства и помагала: „Ръководство за ландшафтни стационарни изследвания“ – от авторски колектив начело с проф. А. Велчев, „Физическа география на България” – от доц. Тр. Къндев, „Физическа география на континентите“ от доц. М. Гловня и доц. Е. Благоева, „Ръководство по природна география на България“ от доц. Н. Тодоров, „Физическа география на света“ от доц. М. Контева и проф. Р. Пенин, „Геохимия на ландшафтите“ от проф. Р. Пенин, „География на почвите“ от доц. А. Сарафов, „Терминологичен речник по физическа география и ландшафтна екология“ на проф. Р. Пенин, „Ландшафти на България – пространствена структура“ доц. Н. Тодоров и проф. А. Велчев, „Многоезичен терминологичен речник по физическа география“ от колектив проф. Р. Пенин, Е. Николова и З. Калева, „Географски сценарии в България“ на доц. К. Милкова и гл. ас. Д. Желев и др.
Изследователска, приложна и образователна дейност
Членове на катедрата имат определени заслуги и приноси за развитието на географското образование в средното училище. Те са съавтори на десетки учебници и учебни помагала за началното, прогимназиалното и гимназиалното образование.
По идея на преподавателите от катедрата проф. Ил. Иванов и доц. М. Гловня, при активното участие на проф. А. Велчев, през 1974 г. е организиран и първият учебно-научен стационар в района на гр. Земен. Той функционира като център на физикогеографски и ландшафтни изследвания. В него се извършват важни теренни и стационарни проучвания на природните комплекси в райони от Земенска и Конявска планини, организирани са стационарни и полустационарни наблюдения, в които участват преподаватели и студенти в продължение на дълги години. В него работят като специалисти доц. Н. Тодоров, Лорен Стоянов, Кънчо Костадинов, а като наблюдатели Александър Качамачки, Николай Томанов, Богдана Шкодрева и специалист Александър Пейчев. В резултат на тези проучвания са издадени редица публикации и е събран материал за изследване на дълговременните състояния на ландшафтите. На тази основа е издаден колективния монографичен труд „Физикогеографски и ландшафтни изследвания в района на Земенския стационар“, обоснована е и необходимостта от създаването на ландшафтни паркове, като нова форма на защитени природни територии в България (А. Велчев и кол.).
Катедрата е провела и редица курсове за следдипломна квалификация на кадрите в различни години и периоди. Специализиралите в тях от други специалности допринасят за увеличаване на популярността и значението на ландшафтния подход в научните изследвания: при планирането на дейности, свързани с опазването на природната среда, при изготвянето и осъществяването на плановете за регионално развитие и пр. Част от преподавателите на катедрата са допринесли за разработването на дисциплини и включването им в географското обучение на други висши учебни заведения – Лесотехническия университет в София, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Св. Иван Рилски“, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, филиалът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в гр. Смолян и гр. Кърджали и др.
Важни теоретични приноси за комплексното физикогеографско и ландшафтно райониране на страната имат проф. Ил. Иванов, проф. М. Георгиев, проф. П. Петров, проф. А. Велчев, доц. Н. Тодоров и др. През 1974 г е извършено и първото комплексно физико-географско райониране на страната на ландшафтно-типологична основа от проф. П. Петров. На основата на ландшафтната карта на страната през 2003 г. А. Велчев, Н. Тодоров и Р. Пенин предлагат ландшафтно-екологично райониране на България. За разкриваването на съотношението между ландшафтознанието и екологията, за създаването на геоекологични и ландшафтно-екологична класификации са допринесли трудовете на М. Георгиев, П. Петров, А. Велчев, М. Контева, Н. Тодоров, Р. Пенин, А. Попов, К. Нам, Б. Борисова, А. Асенов, Ал. Сарафов и др.
Друга важна проблематика е свързана с класификацията и картирането на антропогенните форми на релефа и ландшафтите, както и степента на трансформация на природните комплекси – М. Гловня, П. Петров, А.Велчев, Н. Тодоров, М. Контева, К. Нам, Б. Борисова, З. Чолакова и др.
Създадени са две типологични ландшафтни карти на България и две регионални, съответно в М 1: 400 000 (от проф. П. Петров – първата ландшафтна карта на страната), и М 1: 500 000 (от проф. А. Велчев и кол., 1992), и десетки едро- и средномащабни карти, покриващи значителна част от територията на България – напр. Южно Краище, Карловска, Пернишка и Радомирска котловина, Горнотракийската низина, Югозападна и Северозападна България, Странджа, Сакар, водосбора на р. Нишава, Берковска планина и Козница, Чипровска планина, областта Бурел, Влахина и Малешевска планина и др.
Публикувани са карти и статии за територии извън България, напр. за Северен Веркор, Франция (от проф. А. Велчев) и за Корейския полуостров (от доц. Е. Благоева и доц. М. Контева). Две статии разглеждат природните особености на басейна на р. Конго (проф. А. Попов и доц. М. Контева). за особеностите на ландшафтите в Пинчовки район, Полша (проф. А. Велчев и проф. Б. Вичик), за ландшафтите и биогеохимичните особености на п-в. Атон, Северна Гърция (проф. Пенин, Т. Стоилкова, Д. Желев), за дълговременните състояния на ландшафтите в Приладожието в Северозападна Русия (доц. Г. А. Исаченко и проф. Р. Пенин) и др.
Методологичните въпроси, изследвани и разработвани от членовете на катедрата са свързани с методите на ландшафтното картиране и картографиране, принципите и методите за оценка на ландшафтите за различните стопански дейности, методите за проучване на антропогенизираните ландшафти: аграрни, горско-стопански, водно-стопански, организацията на геохимичния и геоекологичен мониторинг, методите на геоботаническото картиране, почвено-екологичните изследвания и пр.
Особено важна е и приложната дейност на катедрата. Практико-приложните изследвания са свързани преди всичко с антропогенизацията на природната среда, с оценката на ресурсния и екологичен потенциал, с ландшафтно-екологичните експертизи на обекти, имащи регионално и национално значение.
Още в първите години от създаването членовете на катедрата участват в оценката на природните ресурси на различни територии: ландшафтна характеристика на територията на гр. София, Софийски и Пернишки окръг във връзка с анализа и икономическата оценка на природните ресурси и условия; оценка на природните ресурси и опазване на природната среда в Шуменски, Благоевградски, Разградски и др. окръзи, поречието на р.Тунджа и пр. Ръководител на по-голямата част от тези първи проекти е проф. М. Георгиев. Изследват се още ресурсния потенциал на височинните зони в България, направена е рекреационна оценка на природните ландшафти в Рила, водосбора на р. Нишава, Земенския пролом, Краището, технологична оценка на карстовите ландшафти в Чепън и Мала планина и др. Членове на катедрата активно работят по актуални проблеми в областта на екосистемните услуги, бонитировката на почвите и земеделските земи, оценката на природните рискове, екогеохимичните изследвания (басейните на р. Искър, Лом, Огоста, Арда, Струма, Сазлийка и др.) и пр. Много важен момент в проучванията на катедрата е свързан с планирането и управлението на райони подложени на силно антропогенно влияние в резултат на различни стопански дейности. Проучени са и са разработени проекти за съвременното състояние, изменение и рекултивиране на природно-техногенни комплекси в района на МК Кремиковци, КЦМ Пловдив, ОЦЗ Кърджали, Трета металургична база, района на Златица-Пирдоп, МОК Асарел, Елаците, Марица-Изток, каолиновите находища в Североизточна България и др. Разкрити са степените на нарушения на природната среда в земеделски райони като поречието на река Бели Лом, Разградска община, Радомирска котловина, Северозападна България, Забърге и др. Разработени и защитени са проекти за районите на деривация „Скакавица-Джерман“, сметище „Сотиря“ край Сливен, Врачанската котловина и др.
Използвайки ландшафтно-екологичния подход са направени конкретни проучвания и предложени за мерки при управлението и планирането на дейности в национални и природни паркове: Пирин, Централен Балкан, Витоша, Врачански Балкан, Беласица, Русенски Лом, Странджа и др. Осъществени са научни експедиции с приложен характер с участието на студенти и докторанти от катедрата – Берковска планина, Северозападна Рила, Чипровска планина. Част от състава на катедрата има участие в международни експедиции в Монголия, 1990; Рила, 1994; Ладожко езеро, 1991- 2008 г. и др. Членове на катедрата участват активно в реализиране на проекти по екологичната мрежа от защитени зони в Европейския съюз „Натура 2000“.
Резултатите от научните търсения на катедрата са представени на десетки международни, национални и регионални форуми, свързани с ландшафтните направления, опазването на природната среда, екологичните проблеми, природната регионализация и др. Наши колеги са участвали на форуми в Братислава, Смоленице, Хале, Варшава, на международни и национални конгреси в Москва, Санкт Петербург, Скопие, Охрид, Бишкек, Вашингтон, Акапулко, Прага, Рим, Анталия, Солун, Анкара, Белград, София, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Варна и много други.
За близо 50-годишния период на работа на катедрата са изготвени почти 1000 научни труда във вид на публикации в престижни издания, монографии, студии, научно-популярни издания и класифицирани фондови материали.
Членове на катедрата са били инициатори на стотици извънаудиторни мероприятия (научни екскурзии и походи) за студентите, свързани с опознаването на географията на различни райони от страната и чужбина.
Десетки са възпитаниците на катедрата продължители на нейните традиции и реализирали се като изследователи и преподаватели в различни институти и висши учебни заведения.
Като хонорувани преподаватели в катедрата са работили забележителни учени, като проф. Марин Пенков, проф. Петко Трейкяшки, проф. Иван Атанасов, проф. Борис Китанов, проф. Борис Николов, проф. Георги Леонидов, ст. научен сътрудник Китка Йорова и ст.н.с. Данка Горунова, н.с. Благой Христов, н.с. Емил Никитов и ст.н.с. Божидар Георгиев.
Работата на катедрата би била силно затруднена, ако не бе всеотдайната помощ на нейните сътрудници и специалисти през годините: незабравимите Таня Писева и Йовка Захариева, всеотдайната Недка Попова, Антоанета Бечева, Красимира Тонова и понастоящем – докторант Николай Николов.
Развитието на катедрата е тясно свързано с най-новите научни търсения в областта на физическата география, ландшафтознанието и ландшафтната екология, биогеографията и географията на почвите с приоритетите за опазването на природната среда и развитие на мрежите от защитени природни обекти, с решаването на проблеми в областта на геоекологията, консервационната биогеография, почвознанието, медицинската география и пр. Важно място ще заемат теренните проучвания на ландшафтите в страната и установяването на степента на антропогенно въздействие върху природните комплекси и устойчивостта на ландшафтите. Важна задача е установяването на ландшафтно-екологичния потенциал на регионите, провеждането на задълбочени експертизи и организация на мониторинга на природната среда поставен на коплексна природонаучна основа.
В областта на учебния процес е важно проследяването на актуалните тенденции в географското образование и съгласуването им с новите програми за обучение на студентите на бакалавърско, магистърско и докторантско ниво.
Това е пътят на катедра „Ландшафтна екология и опазване на природната среда“, разкриващ качествено висше образование и научни изследвания, отговарящи на високите стандарти на най-старото висше училище в България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“.